През 1903 година фабриката става собственост на двама швейцарци - Жак Вегели и Жак Брунер, които създават акционерно дружество "Марица".

През 1904 година производството е разширено а през 1910 г. е закупена и първата машина тип "Янки".

През 1911 година в компанията вече работят 130 души и произвеждат 224 тона мукава и 51 тона хартии годишно

През 1932 година е монтирана новата за времето си хартиена машина, марка ФОЙТ, заедно с преса, сушилно отделение, парни котли, нова резачка и пренавиващи устройства. Компанията разширява производството си на мукава, рекламни щитове и супер каландрирана санитарна хартия.

През 1948 година фабриката е национализирана и е преобразувана в ПХХИ "Васил Коларов", а в последствие става поделение на ДСО "Целулоза и хартия" - София.

Старите производствени съоръжения продължават да работят до 70-те години, когато е започната мащабна модернизация.

Периода 70-те - 80-те години се определя от мащабното разширение на дружеството включващо изграждане на Главен корпус и две "Янки" машини за производство на едностранно гладки целулозни хартии, цех за дървесна маса, разширение на парова централа, нова пречиствателна станция, компресорна станция, ЕРЦ и РМЦ, деустранно захранваща самостоятелна подстанция и КРУ, индустриален ж.п. коловоз и складове за суровини и материали.

 

През 1983 година програмата е завършена, а през 1986 година е достигнат пълен производствен капацитет от 38 000 тона хартии годишно и 12 000 тона дървесинна маса. През периода 1991-1993 г. дружеството придобива статут на акционерно дружество с наименование Костенец - Хартия и Хартиени Изделия ЕАД и вследствие снижена производителност изпада в тежко финансово състояние.

През 1997 година дружеството е приватизирано в първата вълна на масовата приватизация и регистрирано като публично дружество със 100% частен капитал.

В експлоатация остават машина за производство на хартия "Фойт" с основен асортимент производство на "флутинг" и целуозна тапетна хартия, и машина БП=71, преориентирана на 80% от капацитетните си възможности за производство на санитарно-гигиенни хартии, а нетният производствен капацитет възлиза на 20 000 условни тона.